Капучиното на живота

Публикувано от FIREFLY
Добро утро!!!
Етикети:
в 11/11/2010 09:36:00 пр.об.

2 коментара:

Анонимен каза...

Първото нещо, за което мечтая в ранните сутрешни часове, когато душата ми още жадува да подремне за миг поне, сгушена в пухените завивки на съня... Но времето независимо, вселенски властващо, не мога да спра, да ме чака - изключено, а ето вече и изгрева озари деня. Само това сърчице ме спасява - бяло вълшебство, скъпо другарче за по-бодър ден.

11 ноември 2010 г. в 10:20
Анонимен каза...

Спасението е онази надежда, в която последно вярваме и последно се отказваме. А, има ли спасение от спасението? Ами, ако не бъда спасена според моите си очаквания и вместо спасена, се почувствам ограбена, измъчена и натъпкана в червата на поредния житейски "бахур"? Чие мезе ще стана тогава? И мога ли да бъда спасена от тази безумна кървавица от безчувственост, защото някак си повече вярвам на моята правилност на чувствата...

12 ноември 2010 г. в 18:15

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)