Скитащо сам и съвсем неуморен,
забързал ми дните, помахваш живот.
А, аз те очаквам при мене да свърнеш,
все повече можещ, все повече нов.
Ей тъй, да ме хванеш и с мене да тръгнеш,
по мойте пътечки и с мойте мечти
и в сговор с теб да изпращаме дните
и нито ти, нито аз да тъжим.
Поглеждам те право в зениците кръгли,
очакваща новата порция ден
и няма отказване, пак пиеме жадни,
водата от тебе разлива се в мен.
6 коментара:
Чета, препрочитам с очи приковани,
безмълвна, без мисли в ума.
Изпълнена с чувства, без форма и без предели,
мълча... и вътре в себе си благодаря,
че в твоята орбита туптя...
Започнато от теб, завършено от мен...
Чета, препрочитам с очи приковани,
безмълвна, без мисли дори в ума.
Изпълнена с чувства, безформено бели,
мълча, ала искам да мога да спра.
Сменяме орбити, търсиме нови,
туптим и замириме в общи неща.
Разплитаме себе си, нищим успехите,
крайни сме ние, а времето не...
нищо, че: "но не и светът" се римува по-подходящо :))))
Веднага ме нацели! :) Супер е! Браво! *:
Все си мисля за един такъв вариант - всеки пише по един куплет, като продължение на написаното преди него.
То хубаво, ама до тоя камък ще спре идеята (струва ми се)....
Мисли за други идеи....
Идеи да искаш...
Публикуване на коментар