Преди зазоряване. Мозъкът ми препуска из необятните сънища. Изведнъж сцената се раздира, все едно прожекционно платно. Стряскам се. Оффф, часовникът звъни. Стана ли вече време? Навън е още тъмно. Кога се мина и тази нощ, толкова бързо? Другите спят. Измъквам се от леглото набързо. Една чаша кафе спасява положението. Първата за деня... След третата глътка мъглата в мен се вдига, навън вече зазорява. И започвам да премислям как да направя деня си по-добър, по-хубав, по-пълноценен, за да мога да се наслаждавам от все сърце на всяка следваща минута, без да мисля за вчера и за утре. Помисли и ти.
Айде, че стана 7.30, банята ме зове (както и прането за гладене и чиниите в мивката, ама на тях майната им)!
To be continued...
3 коментара:
Събуждам се от тъпа (ама не тъпееща) болка, която със завидна бързина се трансформира в онази разполовена на две следа от завеяното използване на средно тъп нож, върху туко що изпечен хляб. Прехвърлям в стреса картините на снощната вечеря и забождам на дъската на съзнанието си - порцията с кисело зеле.....
Правя 2-3 безуспешни опита да се надигна от леглото, но се приземявам не само подтикната от гравитацията върху му с направо театрални движения. Не знам защо си наумих да си се направя на герой пред самата себе си и да подхвана поредицата от сутришни ритуали преди излизане с нещо средно между бързината на катерица и похватност на ленивец...
Мазохистка....при това освен доказана в чувствата, днес си се доказах и в действията...
В момента се опитвам да не си пропускам погледа зад монитора, защото гледката на неизконсумираната от вчера храна, не възбужда в мен нищо позитивно и усещам, че е по-добре да не изпращам картинни сигнали до вътрешната ми мелница, защото опитите й да ми отмъсти, заради киселото ми снощно прегрешение, могат да се окажат съкрушаващи...
Ще започна да мисля "качествено". Може би е време да спася гузната си съвест от последващи самообиди...
Дано денят стане по-добър от утрото...
9:00 събуждам се...ама не съм много сигурна, може и да не се събуждам, в крайна сметка ако не ми пречи на работата защо да се събуждам..то половината хора така спят цял живот, че аз да трябва да се събуждам...така че решавам да не се събудя но все пак ще трябва да стана...
Накъде в съня си чувам мелодията на звънене на телефон, която е много хубава, но съзнанието ми е намразила, поради факта, че ме кара всяка сутрин да си отворя очите. Всичко в мен все още спи и се моля за само още 5 минутки сън (сякаш след тях ще съм по-бодра). Надигайки спящото си тяло от леглото имам чувството че мога да заспя права. Клепачите ми се затварят и почти слепешката стигам до банята където студената вода ме разбужда. Сега вече се изписва и първата усмивка на лицето ми и тръгвам за работа с надежда за прекрасен ден :))))
Публикуване на коментар